Доц. Сотир Марчев: Ограничаването на солта удължава живота ни
Доц. Сотир Марчев е роден през 1961 година в Благоевград. Завършва със златен орден британска гимназия, а по-късно също с отличен триумф и Медицинския университет в София. Има две добити специалности – по кардиология и по вътрешни заболявания. Специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Притежава акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично сдружение, чийто почетен член е. Д-р Марчев е доцент по кардиология към Медицинския университет в Плевен.
– Доц. Марчев, за какво поради високо кръвно към този момент и възпитаници са пациенти на кардиолозите?
– Артериалната хипертония е болест на цивилизацията. Във всяко последващо потомство има от ден на ден хипертоници. При следващото ново потомство кръвното налягане се покачва в по-млада възраст. Ако дядото е почнал да подвига кръвно на 50-годишна възраст, синът стартира да качва кръвно на 33, а внукът – на 18.
– Защо цивилизацията повишава кръвното ни?
– За да си отговорим, е подходящо да се върнем към най-първата цивилизация на Земята. Изключително остарели самородни парчета злато има на всички места по света. Но най-старото обработено злато в света се намира във Варненския исторически музей. То е от Варненския неолитен некропол. Видях го за първи път наскоро с фармаколога проф. Витан Влахов, който, излизайки от музея, ми сподели: “Марчев, Марчев, в случай че това злато се намираше в Лувъра, ние с теб от от дълго време да сме го видели! ” Справедлива записка.
Но за какво най-старото обработено злато в света е от Варненско? Нито в този момент, нито в предишното е имало златни мини в региона. Значи тази най-древна цивилизация, живяла във Варненско, е имала нещо доста по-скъпо от златото.
Хората в региона са били първите, които са се научили да добиват сол. Събирали са морската вода в изкопани в земята корита и са изчаквали слънцето да изпари водата и да остане солта. И със солта са си купували по-евтини неща като това злато, което може би е създадено в Източните Родопи.
– Солта е настояща тематика и през днешния ден, като кардиолог по какъв начин ще я коментирате?
– Ще стартира по-отдалече. Животът поражда във водата, в първичния океан. Първите живи организми са били заобиколени от задоволително сол в океанската вода. И до ден сегашен междуклетъчната течност на многоклетъчните организми, каквито сме ние, прилича електролитния състав на първичния океан. Когато животът излиза от водата на сушата, главен проблем става набирането на сол, която на сушата е доста по-малко, в сравнение с в океана.
Животните и хората сме устроени по този начин, че като срещнем сол, да не я пропущаме. Природата ни е програмирала солта да ни е вкусна, солта даже е антидепресант.
Всички тези ограничения природата е взела за първобитният човек да не подмине солта, когато я срещне, тъй като не се знае по кое време ще се натъкне още веднъж на сол. Ние носим гените на този примитивен човек, защото в този момент еволюцията е съвсем спряла – какъв брой деца ще остави един човек, през днешния ден зависи не толкоз от неговото здраве, колкото от неговата вяра, обществена принадлежност и икономическо положение. Но все по този начин у нас са заложени гените на първобитния човек, комуто солта е вкусна, тъй като е била жизненоважна за оцеляването му и в това време извънредно рядка. Тези първобитни хора, чиито организми задържали солта, оживявали в пустинята и джунглата.
Проблемите са почнали, когато нашите предшественици във Варненско са разкрили по какъв начин се добива сол.
– Защо?
– Организмът си има физиологични закономерности, на които се подчинява – колкото вода изпием, толкоз вода отделяме. Солта е тази, която задържа водата в тялото ни. Хората, чиито тела задържат повече сол, са днешните хипертоници. Или казано по различен метод, хората с високо кръвно биха оцелели в пустиня и джунгла по-продължително от останалите, защото имат организъм, който съхранява солта. Но през днешния ден живеем в среда, която не го изисква по този начин, както в ония далечни времена. И сол има колкото си щеш. Във всяка подготвена храна – от хляба през каймата до кетчупа, някой е към този момент е поставил сол, преди да стигне храната до нас.
– За да ни е вкусна?
– Пазарната логичност е: колкото една храна е по-вкусна, толкоз повече се купува. Фирмите се възползват от това и поставят толкоз сол, колкото е нужно не за организма и здравето, а за повишението на продажбите.
Затова е вярно държанието на държавните управления и кардиологичните асоциации да възпират несъразмерната приложимост на сол.
От друга страна, допускам, че солта както задържа водата в тялото ни, по този начин задържа вода и в продуктите, в която е поставена. Вероятно кайма с повече сол съдържа повече вода и тежи повече на кантара в магазина, когато ни я продават. Не съм проверявал персонално, може и да бъркам.
– Ако въобще не прибавяме сол, ще имаме ли съвършено кръвно?
– Дотук видяхме две неща. Че животът е неосъществим без сол и че прекаляването със сол е нездравословно. Буда 600 години преди Христос е споделил, че правилният път е междинният. Двете крайности са еднообразно надалеч от истината. Интервенциите, които понижават използването на сол по отношение на сегашната процедура у нас, ни удължават живота. Опитите да се ограничи безусловно използването са смъртоносни.
– За здравето има ли значение каква сол ще използваме – готварска, морска, хималайска?
– Всички те са все с над 90 % натриев хлорид, т.е. еднообразно нездравословни, в случай че ги използваме в наднормени количества. От тези два атома по-вредният е натрият, той опосредства неподходящите резултати на солта. При равни други условия не може да се открои някоя по-полезна сол поради сходното наличие на натрий в тях. Така че използвайте тази, която ви е по-вкусна. Някои вършат киселото зеле единствено с морска сол, само че по-същественото от типа на солта е признатото количество. Като цяло готварската има преимуществото, че е йодирана, т.е. спомага против гуша.
– За кои артикули не си даваме сметка, че съдържат доста натрий?
– Зависи от общата ни просвета и от вниманието, което обръщаме на етикетите и метода си на хранене. Но сякаш малко хора виждат, че да вземем за пример содата – газираната вода – съдържа натриев бикарбонат и като солта води до повишаване на артериалното налягане.
Антагонист на натрия е калият. Най-богати на калий са плодовете и зеленчуците и по тази причина ги предлагаме.
– Много експерти по хранене считат, че в случай че най-малко половината от енергийния ни банкет за деня идва от плодове и зеленчуци, натрият от тях ще обезпечи напълно нужното ни количество от този минерал. Вие по какъв начин мислите?
– Да, за вас като публицист и за мен като доктор този натрий ще е задоволителен, когато сме здрави. Но хора, които се потят прекалено, да вземем за пример поради специалност в гореща среда – пекари, огняри, металурзи и други, или при дълготрайно спортуване, този натрий няма да е задоволителен. Тези хора губят натрия си с потта.
Но и здрав човек, когато се разболее от зараза с повръщане или чревно разстройство, също губи електролити. В тези случаи не е подходящо ограничаването на солта да е прекомерно прецизно.
Древните гърци са написали на входа на храма на Аполон “Познай себе си! ”. Здравните рекомендации постоянно би трябвало да се индивидуализират, като се отчетат всички фактори.
– Ще разберем ли по нещо, в случай че не ни доближава натрий и рисково ли е това?
– Ниският натрий в кръвта (хипонатриемия) предизвиква главоболие, гадене и гърчове. Най-често се дължи на несъразмерна приложимост на медикаменти, да вземем за пример диуретици, или на корист с амфетамини, да вземем за пример екстази, или на заболяване. Здрав човек, който не взема медикаменти или опиати, може да получи хипонатриемия, ако наистина много прекали с пиенето на вода.
Но от какъв брой вода се нуждаем, също е самостоятелно. Познава се по жаждата и по цвета на урината.
– Има ли риск при строго съблюдаване на 5 порции плодове и зеленчуци дневно и отвод от прибавяне на сол да се стигне до рисково високи равнища на калия?
– Не, не може! Съветът ми е да не се търсят оправдания, а да се храним здравословно!
